• любимка е на съселяните си („селско дете обичливо“)

„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

          • Мотивът за бедата като спътник в делника на селянина и мотивът за скръбта са разработени не само чрез конкретния разказ за смъртта на Пенка; читателят разбира, че това не е единичен случай, а повторяем епизод („Боже! Пак жертва!“)

Все още има шанс за традиционния поминък на родопчани, според стопанинът на ферма „Санта Клаус“

          Разказът има стегната и ясна композиция. Описанието на Софийското поле и условията на неуморния труд на селяните имат характер на въведение (експозиция). Включването на образите на левент Никола

Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от коне, от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който ги задвижва чрез дълъг ремък. Дотогава под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

напомнят кръстни знаци. Оптимистична струя внася и мотивът за Божията помощ и благословия - „лелеяната... надежда за плодовита жътва“

, неговата майка и сестра и подемането на разговор помежду им полага завръзката на разказа. Диалогът между тях и вслушването в жътварските песни градят развитието на действието. В разказа могат да се отбележат два кулминационни момента. Първият е извисяването над полето на Пенкиния глас и на песента й.

Водеща медийна компания в сферата на селското стопанство!

Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.

          • в началото трудът осмисля живота на селянина, той е свещенодействие – в края той е лишен от смисъл, превръща се в жертвоприношение;

И читателят неусетно разбира, че последиците от този конфликт може да са различни (като конкретно проявление) в различните епохи, но ще са все ???? трагични за човека.

– Смърт, явно не мога да избягам от теб. Но, моля те, кажи ми защо се изненада сутринта като ме видя в Багдад?